Васил Левски
Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо,
Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский,
Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо,
Дякон Игнатий
Левски - това е най-голямото българско изречение!
Печатничката на Апостола е донесена в България от Ангел Кънчев, пренесена в Ловеч тя се пази в къщата на Мария и Никола Сиркови. В 1901г. Д-р Петър Стоянов я прибира и предава в музея на читалището, запазена е и днес се намира в музея "Васил Левски"-Ловеч.
|
Сабята на В.Левски е с дължина 870мм с дървена ножница с метален обков в горния и долния край. До 1967г. се пази в скривалището на Левски в Троянския манастир. След изграждането на музея "Васил Левски" в Ловеч през 1967г. е предадена в него.
|
Печатите от червен восък, едностранно или двустранно изработени от малки късове червен восък печати на няколко селища (Свищов, Оряхово, Орхание, Карлово, Ловеч, Пловдив, Търново), с които Васил Левски е заверявал пътния си билет (тескерето), за да избегне необходимостта от лично представяне пред органите на властта.
|
Косата на Васил Левски
Сам Апостола отрязва косата си и снема монашеското си расо на връх Великден 1864 г. в местността "Алтън чаир" в покрайнините на Карлово. Дава я на майка си със заръка да я пази. Грижливо съхранена от Гина Кунчева, а след това от дъшеря и Яна, косата е предадена през 1907г. на министъра на просвешението. Министерството я предоставя на Етнографския музей, а през 1942 г. е предадена на тогавашния Главен военен музей, днес Национален военно-исторически музей. От 2000г. част от косите на Апостола се съхраняват в мемориален параклис "Всех Святих Болгарских" в музея в Карлово.
|